ManOwaR - Father (Bulgarian)

http://www.youtube.com/watch?v=yJKCAV_FDsQ

измислено

Да знаеш, че невярвам в смели принцове
и в хора, и в такива без капчица душа
затворила съм се в свят с леприкони
и с няколко от феите с цветните крилца.

Защото, Звяр, не ме разбираш и незнаеш
колко чаках те да се завърнеш уморен,

до мен да спреш, и да се усмихнеш-
не значи да си слаб и победен.

Не зная как наяве да направя чудо
затова си правя малки, сини чудеса,

понякога наяве и докато не се събудя
измислям си светът за нас, със сто слъца.

Когато пак насреща ми се мръщиш
измислям те усмихнат и спокоен в нощта

звездите пеят, а на теб ти се танцува,
странно е, илюзията чезне в утринта.

Намръщен- утрото ме гледа недоспало,

студено е, но виждам бляска  в слана

и тананика си, отново тихо, леко закъсняло
а ти си тръгваш, скрил в юмруците гнева.

бяла вода

Тиха бяла вода са моите чуства
наглед са застинали, вътре кипят.
Ти Звяр си единствен- гонен, жадуван,

за теб изтъках килим от увивна тъга.

Ти незнаеш за тях, невиждаш звездите,
дето падат в очите и палят тъги.
И тази нощ си далеч и гониш мечтите,
а аз те сънувам с отворени тъжни очи.

А ти  ще се върнеш  с изгрева светъл,
а аз ще съм вече далече  от дома.
Ще ни стигне ли живот- два, изтекли,
да сме усмихнати заедно. И пак така.

подарък

Ще си пожелая повече да се усмихваш
това ще ми е дар по-ценен от солта
без сол неможе, нито без усмикви

за коледата искам сам тиха топлина.

Ако неможе първото тогава
ще си поискам гняв да няма  тъмните очи

С ярост мостое и пътища се разрушават

Пожелавам доброта, която да умее да гради.

Ако ти това неможе ще си пожелая
каквото и да избереш да бъде твоя път
дори за миг да не се и усъмни сърцето
че именно това е трябвало да изберът.

звяр

Искаш за чустата аз да говоря,

от думи е много шумна нощта,

в тишината топи се, топи без умора,
сърцето, моето, все за теб досега.

Празни думи, обети в предмети
за мен са важни все малки неща,

опора здрава да имам в нозете

и когато пазиш  ми нощем  гърба.

И това, че отново завиваш ме в мрака,
и това без тебе не мога да спя,

и това, че до изгрев отново те чакам,

да бил той дори и след четири лета.

Не е важно да имаш предмети,
а да посрещаш с топла душа,
да не виниш, а да вярваш в мечтите
дори да са смешни- детска игра.

Искаш за чуствата аз да говоря,
ех прости- оставях за това,
сега мога по малко с тебе да споря,
и да обичам безмълвно, просто така.

червени теменуги

Червени теменуги, с дъх на сняг

разкъса ли са черната земя.

Тук съм, отново, като тях,

запела корените си в гръдта.

Не дишай! Много ще боли!

Не се ли плашиш? Полудял!

Не дишай. Единственият ми живот

с теб започва и завършва, унемял.

И пак вали, от леденият сняг.

Кръвта ми става ледена мъгла.

А ти така безгрижно си се спрял.

Не дишаш ли? Това е то – съдба.

А теменугите отварят цветове,

не ги е грижа нито за снега,

ни за ледените ветрове. Закъснял,

за ласките на слънцето копнеж.

Ще ме докоснеш. И ще си платиш.

Ще плащаш с дъха си, много нощи,
и още хиляди лета. Казах ти ще те боли.

Все още ли мечтаеш за цветя?

игра на зарове

Небе с вкус на мед и ставо злато

и капки кръв по дърветата пълзят

досигнат ли небето ще разтворят

раните които векове наред болят.

Добре че нямам хиляди години

в които да отлитам и мълча

незнам дали когато вече нямам сили

дуашевадецът ще срещна или ще продължа.

Всеки някъде си има някой-

гарван, лорд или среднощен звяр,

имаме си някой душевадец,

получен с някой безкъсметен зар.

всичко

Щастлива съм! Като яка от белка

зимата се е сгушила в мен.

И имам всичко, имам вятъра,

реката и небето. И студа до мен.

И фрезките рисувани в стъклата,

и шарените фусти в есента,

и топлото на лятото е коте до долапа

и порива на вятъра през пролетта.

Научих се да съм измислица,

да съм след триста хиляди гори,

да съм дори по мъничко красива,

да съм жена. Дори това. Дори!

Успях! Успях да пусна еднорозите,

във вените ми диви да летят,

и кръвта не в лед- на пара сторих

сега какво от мен ще разтопят?!

А как танцувам, до езически огньове,

прескачам ги. Невярвам в богове.

След толкова погълнати отрови,

за тебе Звяр, измислих дом от светове.

Щастлива съм с теб, и със земята,

щастлива съм за теб. Ако ли ти все още не.

Научих се и да обичам, а и така нататък,

научих се и да съм феникс. При това добре.

И знам как в нозете с пламък да умирам,

и занам как в пепел в миг да се родя.

Ала не съм ти Пепеляшка. Неразбирам,

защо понякога отронва се сълза.

Нали съм пламък, огън и жарава,

нали съм ярост зла, след миг добра.

Нали съм уж,понякога и търпелива,

Щастлива съм! На теб принадлежа.

топлина

Да те целувам бавно, по голото в душата,

да събличам лист по лист от твойте страхове,

да те имам като лятото, и като дъх на мляко,

и да заспя в шепите ти, като пяна на море.

А ти ще ме изпиваш като хадно вино,

в кръвта ти ще ме пуснеш да съм топлина.

По вените ти, щом ти се прииска, съм стихия,

а когато умориш се, в сърцето ти ще замълча.

Погледни ме, с този огнен, тъмен кехлибар,

и после гордоста ми наречи със свойто име,

протегни ръка за миг, ще падна и ще съм ти дар,

за кладата, която сам направи, после изгори ме.

И в огъня отново ще те гледам, умиращ лотос,

един след друг отронват се пламтящи белите листа,

да изгоря в пламъците- това го мога- осъди ме,

да изгоря до край, но да засветя, като твоя топлина.

Полумесец

.

***
Луната тази нощ наречена е полумесец-

на границата. Ужасно е какво ще избере?
И страшното е, че в средата се е спряла
може всичко тук да почне или пък да спре.

Когато гасне тънък сърп- нощта набира сили,
ако ли е пълна- пеят вълците в нощта,
но под полумесеца злокобно са се притаили
няколко невиждани от хората в света.

И грак на гарван. Нищо друго- просто вятъра.
И две, три откъснати цветя. В косите лилиум,
в очите горска буря и стихия. И избора,
след който няма връщане. Пада нежна здрачина.

На рамото е кацнал гарван. За какво ли грачи?
От цветчетата събирам от среднощната роса.
От гарвани не се боя. Три птици, а какво ли значи?
Долитат, примамени от блясъка в черната коса.

Газиш ли по здрачните пътеки, при полулуна,
в горската дъбрава, трябва да умееш да избираш.
И да вярваш! В себе си, в гарвана? В нощта,
и в сребърните капки нежност, стичащи се в дланта.

проклетия

Проклет да си!
С мен-
твоя черна прокоба!

Задъхана
в твоята черна коса.
И те следвам,

докрая,
и в гроба. ****

Когато нощем си тръгнеш,
запалвам луната
на клада!

И до изгрев приготвям отвара
с тамян и босилек,

да не можеш за миг без мен
ти да мигнеш,
да страдаш,

и при мен да се връщаш
по изгрев безсилен,
самин.

А в огледалата невярвам-
потроших десетина.

Стъкълцата са нежен невинен прашец.
Безвредни.

Подходящ за крилата на феи.
Отново замина.

Тази нощ
ще ти изплета за теб, от тръни венец.

Надежда

Тъма, и мигащи светулки в мрака,

вятър носи призрачна мъгла,

заметнал се като ездач в здрача,

загледан в своята единствена звезда.

Не се ли умори да бъдеш силна?

Да си на дъното, но вечна като смърт.

Да си и търсена и гонена, и все неумолимо

да си упора, цел и щастие сред дълъг път.

И питал ли си се защо дори когато,

вали или пък тъмен е светът

една звезда стой сама и тихо чака,

да е надеждата за някого на кръстопът.

Какво преследваш, то е вътре в теб?

Накъде ли гониш вятъра и принца свой?

Невиждаш ли как леко, неусетно,

пилееш дните, нощите си. Спри, не дей се бой.

В кутията- надеждата на дъното стаена

чака те, проблясва като сребърен кинжал.
Вземи го в себе си и в свойта участ споделена
забий го ти сама без капка жал!

Куба - Маленькое счастье

Купила мама Лёшеньке отличную рубашку,

Купила мама Сашеньке отличные штанишки,

А девочке, а Машеньке купила мама платье,

Кристьян-диоровский шанель, такое вот несчастье…

Оказалось мало…

Мама очень любит деток,

Детки очень любят деньги,

Деньги очень любят папу,

Папа очень любит домработницу из Украины Нину…

Нине нравится Серёга,

Крепкий парень из Тюмени,

На оранжевый передник

Крупные, как капли масла

падают, падают слёзы,

(Счастье) Капают, капают слёзы,

(Счастье) Падают, падают слёзы,

(Счастье) Капают, капают слёзы,

Счастье…

Жизнь нормальная такая,

Жизнь прикольная такая,

Жизнь прекрасная такая,

Жизнь красивая такая,

Жизнь нормальная такая,

Жизнь хорошая такая,

Жизнь прекрасная такая,

Всё, как у людей!

Счастье…

Такое маленькое-маленькое

Счастье…

Такое маленькое-маленькое

Счастье…

Такое маленькое-маленькое

Счастье…

Такое маленькое.

Купила мама Лёшеньке Феррари золотистую,

А папа купил Сашеньке диплом экономический,

Но девочке, но Машеньке на совершеннолетие

Купили домик в Лондоне любимые родители…

Папик очень любит деток,

Детки очень любят деньги,

Деньги очень любят маму,

Мамик тоже любит своего телохранителя Серёгу…

А Серёга любит Нину,

Свою девку с Украины,

На оранжевый передник
Крупные, как капли масла

падают, падают слёзы,

(Счастье) Капают, капают слёзы,

(Счастье) Падают, падают слёзы,

(Счастье) Капают, капают слёзы,

Счастье…

Счастье…

Жизнь нормальная такая,

Жизнь прикольная такая,

Жизнь прекрасная такая,

Жизнь красивая такая,

Жизнь нормальная такая,

Жизнь хорошая такая,

Жизнь прекрасная такая,

Всё, как у людей!

Повече от достатъчно

Повече от късове небе, но през декември.

и повече от вятъра в юлска нощ,

и повече от нишките в дланта ми,

и повече от блясъка на див разкош.

Повече от капките в реката,

и повече от бялото в тиха смърт,

и повече от изгрева в топло лято,

незная колко повече ми липсваш всеки път.

Конете ми към теб препускат бясно

и в дирите им огнени следи пламтят.

И мостове руших и клади палех..

Душата ми и дяволи сега нещът.

Продавах я /небеше нужна/ исках теб.

Не я приеха, дяволите, ни за ден.

На теб, и с теб е стохиляди заклета,

към теб препускам, ти пък бягал си след мен.

Накъсах пътя ти със своята пътека,

не си ни дявол, нито си човек.
Звяр си, да спра е трябвало, но пак проклета
все бягах. Спирам в ръцете ти за век.

няма нищо невъзможно /Когато вятърът заплаче сред тръстиките/

Няма нищо невъзможно
/ Когато вятърът заплаче сред тръстиките/

Вечер е тиха. Луната се крие

плашлива в листата. Шуми,

и шепне, вятъра. Есен е и бие

сърцето тревожно в мрака.

Свита на топка, в тревата от злато,

душата очаква лоша поличба.

Прилича на котка. Родена в лято,

която не знае какво значи зима.

На есен когато небето се мръщи

когато капките падат сърдити,

се свива и тръпне. Чака да свърши,

но усеща че лошото тепърва ще иде.

Блатата се пълнят, но съхне тревата

тръстиките веят тревожно коси.

Сърцето усеща нещо във вятъра.

Носи се, шепне, безмълвна мълви.

Кога за последно се смя до полуда?

Кога се сбогува със свойте мечти

Кога бе щастлива. Сега в заблуда

прикриваш в смях свойте шепи сълзи.

Вечер е тиха и вятъра плаче.

Вятър ли беше. Не беше жена.

Кога в блатата изгуби душата си.

Тя беше тръстика. Дойде есента.

А беше момиче. И пееше,

звънко, косите й бяха диви треви.

Но влюби я вятъра. За да го прегърне,

продаде гласа си . А той продължи.

Мегесница стара й каза"момиче,

красива си, дай красотата на мен,

а вятърът сам ще спре в косите ти,

нощем когато спре умотен"

И тя съгласи се- продаде си тялото.

Крехка тръстика със черна коса.

А вятърът вее и плаче- душата й

остана бездомна, като бяла луна.

Когато посегнеш да срежеш тръстика,

ще чуеш как вятъра плаче - "недей,

тя беше момиче, остави косите си,

сега аз съм с нея, а тя е с/ъс есента"

блян

Очаквам Коледата. Любимата ми бяла тишина.
Когато само вятърът рисува по стъклата,
и пише своята поема в сребърни листа,
и свири в кумините. Валят снежинки в тъмнината.

Очаквам Коледата. Любимата ми коледна украса-
срежът по миглите, и лед топящ се в косите.
И всичката безкрайна и неземна топлина,
когато под снегът на топало са завити и тревите.

Очаквам Коледата. Нищо, че е знойно лято.
Какво като вълните зиме са студени?
През зимата е топло пред камините и в сърцата,
и се пишат приказки в прозорците ни заледени.

Сэр Джон Бэксворд - Мельница

Сэр Джон Бэксворд собирал в поход

Тысячу уэльских стрелков.

Сэр Джон Бэксворд был толстым, как кот,

А конь его был без подков.

Сэр Джон Бэксворд пил шотландский эль

А к вечеру сильно устал.

Он упал под ель, как будто в постель,

И там до Пасхи проспал!

 Айлэ, айлэ, как будто в постель,

И там до Пасхи проспал!

Так налей, налей еще по одной,

С утра я вечно больной...

Король Эдуард четырнадцать дней

Ждет Бэксворда отряд.

Десять тысяч копий и столько ж коней

Не пьют, не едят и не спят.

Король Эдуард восьмого гонца

Вешает на суку,

А Бэксворда нет, и вид мертвеца

Нагоняет на войско тоску!

Айлэ, айлэ, и вид мертвеца

Нагоняет на войско тоску!

Так налей, налей еще по одной,

С утра я вечно больной!..

Король Эдуард подписал приговор

Пот утерев с лица.

"Сэр Джон Бэксворд - изменник и вор,

И плаха ждет подлеца!"

Сэр Джон в Уэльсе спит на траве,

И шлем у его плеча.

И не ведает, что по его голове

Плачет топор палача!

Айлэ, айлэ, по его голове

Ох, плачет топор палача!

Так налей, налей еще по одной,

С утра я вечно больной!..

Лорд-канцлер Кромвель с войском спешит

К ущелью, где спит Бэксворд.

Королевский указ к уздечке пришит

У каждой из конских морд.

Войско идет, кончается год,

В Лондоне войска нет.

А французский флот переплыл Ла-Манш

И занял цветущий Кент!

Айлэ, айлэ, переплыл Ла-Манш

И занял цветущий Кент!

Так налей, налей еще по одной,

С утра я вечно больной!..

Сэр Джон в Уэльсе спит в кандалах,

Плечом опершись на ель.

А войско гуляет в Уэльских лугах

И пьет бэксвордовский эль.

Лорд-канцлер Кромвель в Лондон спешит

С мешком у луки седла.

А круглый предмет, что в мешке зашит, -

Голова Бэксворда, ха-ха!

Айлэ, айлэ, что в мешке зашит, -

Голова Бэксворда, ха-ха!

Так налей, налей еще по одной,

С утра я вечно больной!..

Король Эдуард в Париж привезен,

В железный ошейник одет.

А все потому, что в войске его

Джона Бэксворда нет.

А все потому, что забыл король

Присказки древней слова:

Что, покуда пьёт английский народ -

Англия будет жива!

И покуда пьёт французский народ -

Франция будет жива!

И покуда пьёт ирландский народ -

Ирландия будет жива!

И покуда пьёт японский народ -

Япония будет жива!

Но покуда пьёт российский народ -

Планета будет жива!

Так налей, налей еще по одной,

С утра я вечно больной!

И еще, еще, еще по одной,

Пусть буду я вечно больной.
И вечно хмельной!

да посадиш дърво

Е и какво? Направи дупка в морето.
Си можел всичко.. И сега  какво?

Какво сега в нея ще затвориш?

И можеш ли в морето си да посадиш дърво?

А после как ще му отнемеш от водата,
която дави го и да поглъща в миг?
И ще успееш ли да стиснеш пяна в ръката,
преди и тя от теб в море да се стопи.

Си можел... А можеш ли да върнеш вечерта,
която ти избяга с впряг от яростни комети.
Защото знаеш ли на Вечерта й писна,
и иска единствена вечерницата да й свети.

зад завеси

 Дъждът драска яростно по тъмните прозорци,
страхува се и той, от тъмното небе,
една светкавица с острите си нокти все го гони,
 да го хване и да съдере палтото му на две.

А хората нехаят и завесите си дърпат,
а той остава вън, уплашен, блед и ням.

Ти дали си като хората и тихо вътре,
четеш за някого известен стар роман?

Когато облаците станат пепеливи,
и мирисът на дъжд поглъща всичко,

разтвори за миг прозорците си  сиви

и пусни дъждът в сърцето си самичко.

С дъжда неможеш ти са си самотен, 

дори когато си на път студен,
дъждът приятел е, а и край теб бездомен

ще сяда и с теб ще помълчи, смутен.

Неверник

Не ти се вярва, че с теб е вечерно и тихо,
че без теб се губя в глъчката от шумове,
и не вярваш, че с мълчанието казвам всичко
и че с тебе свършват моите светове.

Не ти се вярва, вечер к'ато си заминеш,
оставам като залезът смълчан и ням,
прострелян със стрели, но невидими.
В червени... -Облаци. Лежащ на хоризонта сам.

Не ти се вярва, че и денят ме задушава,
в примката от безответен телефонен звън,
а когато ме прегърнеш- и аз, а и света се в миг стаява
и не смея да помръдна, да не се окаже само сън.

Не ти се вярва, и когато много си говоря,
не искаш да повярваш и когато само си мълча.
Неверник! А уж вярваш в бог, но не и в хора.
Аз в богове не вярвам, но пък вярвам в това.

от учтивост

 

Вечер. Тъмнината бавно се разстила

по вените утихнали в градът

смълчан под облаците тъмни. Мълчалива,

нощта заема първа ложа. Надписи вървят.

Тежа ли ти? Сърцето ти скала е,

по нея драскам с нокти. Бликат кървави реки.

Но не ми помагай, от учтивост. То се знае.

Не ще ме видиш слаба. Силна съм, само отстрани.

Индигови петна в небето се разстилат-

тъмнеят облаци с мечти от кадифе.

Светкавица една. За миг замират,

а после в миг пронизва нечие небе.

Тежи. И тежко глъхне сред бетона

нечий спомен в бъдеще, мираж.

Не е далече, а сам, сама, бездомен,

бродиш в лабиринти- твоя авантаж.

Покриваш се с облаци, с вечната усмивка,

в гранит душата и отличен етикет.

Тежи ми, не че в миг роденaтата за миг умира.

Тежи фалшивото- капака в тъмното небе.

Мрака за Тъмнината

"Не ме оставай, сам на прага ти се спрял"

прошепна Мрака в Тъмнината-

"не съм ти мил- а с тебе само съм живял.

Прости ми, аз простих за добрината.

Не ме оставай, сам съм дух без кожа,

не ме оставай, вечно ще съм тук"

"Прости и ти. Светът повярва в красотата,

повярвай сам. Над нас разстила се Денят.

Скоро ще се свърши, и твоя глад,

и моя ад, ще бъдат повече мираж.

Ела, не казвай че разбираш кое е зло,

кое е по-добро."-"Последният вираж"

Мракът знаеше, че нощем Тъмнината
шепне името му... И заклела го е
в цялото, голямо, необятно...
в земното кълбо.

EPIKA Never Enough

an't you hear me screaming, once again?

Voices you can't hear
Because you are consumed and incontent
With everlasting greed

Don't you see me on my hands and knees?
Begging and bleeding
You're smiling as you bite the hand that feeds
But will you never see?

Always wanting what your eyes can't see
needing what your arms can’t reach
Thinking you are in need
Always hearing what your ears can't hear
feeling what your hands can't touch
Thinking you’re incomplete

(Enough)
It was,
Never enough that I gave to you
All of the horror that you've put me through
(Never enough)
How can I make up my mind this time?
This is where I will draw the line

Sacrificed my life to be with you
Why did you leave me?
There's nothing more from me you can consume
Cause you are incomplete

Always wanting what your eyes can't see
needing what your arms can’t reach
Thinking you are in need
Always hearing what your ears can't hear
feeling what your hands can't touch
Thinking you’re incomplete

(Enough)
It was,
Never enough that I gave to you
All of the horror that you've put me through
(Never enough)
How can I make up my mind this time?
This is where I will draw the line

Everlasting need
Would you please?
Answer me and
Make me complete

Everlasting greed
Would you please?
Set me free
Fulfill all my needs and make complete

(Enough)
It was,
Never enough that I gave to you
All of the horror that you've put me through
(Never enough)
How can I make up my mind this time?
This is where I will draw the line

Never again will I be with you
No promise eternal carrying us through
I finally made up my mind this time
This is the end, I've drawn the line
Never enough to devour your greed


  

Не можеш ли да ме чуеш как крещя, отново?

Гласове, които не можеш да чуеш
Защото си похабен и противоречив
С вечната си алчност

Не ме ли виждаш на ръце и колене?
Просейки и кървейки
Усмихваш се, тъй като си ухапал ръката, която те храни
Но ще прогледнеш ли някога?

Винаги искаш това, което очите ти не виждат
Нуждаеш се от това, което ръцете ти не могат да докоснат
Мислиш си, че си нуждаещ
Винаги чуваш това, което ушите ти не могат да чуят
усещаш това, което ръцете ти не могат да докоснат
Мислиш си, че си несъвършен

(Достатъчно)
Никога не беше,
достатъчно това, което ти давах
Всички бяха ужасени, че си ме свързал
(Никога не е достатъчно)
Как мога да се реша този път?
Тук ще тегля чертата

Жертвах живота си, за да бъда с теб
Защо ме изостави?
Няма нищо повече от мен, което да можеш да използваш
Защото си несъвършен

Винаги искаш това, което очите ти не виждат
Нуждаеш се от това, което ръцете ти не могат да докоснат
Мислиш си, че си нуждаещ
Винаги чуваш това, което ушите ти не могат да чуят
усещаш това, което ръцете ти не могат да докоснат
Мислиш си, че си несъвършен

(Достатъчно)
Никога не беше,
достатъчно това, което ти давах
Всички бяха ужасени, че си ме свързал
(Никога не е достатъчно)
Как мога да се реша този път?
Тук ще тегля чертата

Безкрайната ти нужда
Би ли?
Отговори ми и
Довърши ме

Безкрайната ти алчност
Би ли?
Освободи ме
Задоволи всичките ми нужди и ме довърши

(Достатъчно)
Никога не беше,
достатъчно това, което ти давах
Всички бяха ужасени, че си ме свързал
(Никога не е достатъчно)
Как мога да се реша този път?
Тук ще тегля чертата

Никога повече няма да съм с теб
Без обещания за преодоляване на всичко това
Най-накрая се реших
Това е краят, тегля чертата
Никога не беше достатъчно да унищожа алчността ти

нагоре

В албума със хербарии накрай е любовта,

а в средата се рядят омрази с гордост и покорство.

Нощи пеперудени, уловени в дланта,

отнела всяко крехко, нежно безпокойство.

Наредени са, мълчат, непърхат с криле.

Край тях лица навеждат се, усмихнати към тях,

В албумите! Държиш ги в двете си ръце,

защо така си сторило - дете! Пеперудите...

И нощните и те, родени са, за да отлитат.

А ти си ги убило, и притиснало- в книга!

Със сведен поглед, до земята само стигат,

а любовта и пеперудите нуждат се от своето небе.

Накратко

Накратко- искам пак да завали,

дъждът да гали клоните и да шепти,

да гали мен, косите, дланите, пръстта,

да рони повече от крехките мъгли,

полепнали по тялото, по кожата. Плътта.

Накратко- нека да изгрее топлата луна,

да милва със сребърните струни,

да свири с арфата на нечия душа,

да дойде края, ако не погледнеш ти,

ако не забележиш синьото в безкрая.

Накратко- може ли, да спре дъха,

да замръзнат в бяг частиците на алената кръв?

Накратко мога ли да бъда твоя летен мак,

а ти....
А ти
да бъдеш болката, с която да се спре светът?

моята котка

 

после

 

На вятъра открадна бързината,

тишината взе от морски дълбини,

от комета върза панделка в косата,

и да стигнеш залеза се устреми.

По пътя си набра парчета късно лято,

уви вечерница в къс от нощното небе.

Облечена в пера останали след ято,

устремено, следваш пътя си, дете.

До панделката ръсна буен смях,

от Зимата, огниището, елхата китна

за да си хем вълшебна и блестяща като тях,

хем навреме да си тръгнеш. И всичко да утихне.

След триста изтънели сърпове луна,

пред Залеза накрая щом застанеш,

спокойно, вляла се е в тебе не една река,

протягайки ръка- ръката ще му хванеш.

И после те проклинам да сте двама,

за тебе въздух- за него ти да си вода,

и така навеки, даже след безкрая да остане,

ти и Залеза. Скрили в дланите роса.