w

w

игра на зарове


Небе с вкус на мед и ставо злато
и капки кръв по дърветата пълзят
досигнат ли небето ще разтворят
раните които векове наред болят.

Добре че нямам хиляди години
в които да отлитам и мълча
незнам дали когато вече нямам сили
дуашевадецът ще срещна или ще продължа.

Всеки някъде си има някой-
гарван, лорд или среднощен звяр,
имаме си някой душевадец,
получен с някой безкъсметен зар.

2 коментара:

Г.Ф.Стоилов каза...

Съдба - бодлива,
понякога тъкулнала се
като отлюпен спомен
от кубчето със точици късмет.

SkyBlueIrina каза...

се ла ви