ако тъгата можеше да бъде спасена

Днес валя отново. И отново бе студено. Навън натрупаха се преспи от мечти. Мечти политнали, така и не летели, и крила от феи, прашец от счупени звезди. Вятъра отнесъл е следите. Навън пустиня. Ярка бяла тъмнина. На луната съм робиня и седя безгласно, а до мен седи студа. Кристални късчета от сребърни снежинки редя по моето сковано с лед бездънно езерО. От водопада капе като звън на хиляди стотинки, а с дъха си топля от надеждата последното листо. Ала в този ден, лишен от всякаква магия дъха в игли безбройни се превръща в миг. Безжалостно забиват се и топилна облива тия, които пазят нежния отчаян летен вик. За сетен път в пръстта попиха се мъглите и стон от камъка отрони се по склона - отлетя. За кой ли път в тъмното се вгледаха очите. Нахалос. Ехото повтаря злобата. Зората онемя. Клоните съблечени не могат да ни стоплят. Прекрасното догаря плахо в огъня последен на съня. Щом с пръсти вледенени по раните ни чопли не можем да спасим и върнем зеленото в деня...

Понякога

Уморих се, скъпа приятелко, да бъда опора, уморих се от мен да ухае на сила. Като светлина, но сама сред всичките хора, с уверена крачка да следвам мечти. Под стара върба сега ще се свия. Клоните голи й галят земята. И тя под своите сенки стаила цветя,закъснели от минало лято. До мен отново минава позната: усмивка - добра вест и скрита тъга. Всеки обича когато се смее Зората, ала тя също може да плаче, но само сама. Рисунки звезди по водна повърхност и дъх от кристали- красив, но студен. В косите тиара от вятър-увереност, ти виждаш, но пазя страха съкровен. В локвата кална погледа спрях. Уморена, приятелко, битки - нови и стари. Лукса на слабост отново презрях- крак не подвивам пред подлите твари. Напред да вървя, но назад да поглеждам, с чиста надежда, ала гърба да си пазя. Соколица млада и волна - изглеждам, но стара вълчица в кал доколЕне да газя. Уморих се, скъпа приятелко, днес съм така. От утре, обаче, отново ще стана. Задължена съм, трябва, да вдигна глава. И пак ще съм сила, не просто закана.

Споделeни нощи

Лед в камината

-Кафе- горчиво и горещо си налях навън замръзна лятото което изживях спомените- сякаш сухи съчки в камината догарят като пръчки..

-И този дим със аромат на смях и рамене разголени и нежни обвива чувствата ми. Шепа звезден прах се смесва вън със преспи хладни, снежни.

-Очите твой като звезди- кристали замръзнали в небето са- опали, но нека като огнена лавина разтопят ме и ме изгорят в таз камина.

-Ще изгориш, но не в камина почерняла, а в пламъка на жарката си страст, която топли като одеяло и буди дивото дълбоко вътре в нас.

-И пламък, ласка нежна като дим със сребърна монета там ще разтопим един овал по заскрежения прозорец за това е писъл нявга стихотворец. ---------------------------------------- SkyBlueIrina & I gor har

Полъх в нощта

-Тих шепот мина през вечерната гора. Луната спусна було пред очите си. Реката сякаш спря и замълча. И някак стана чисто, много чисто... -А горе там високо над комините протегна се една вечерница- звезда. Букетче от усмивки на жасмините на сърцата ги раздаде шепнейки "ела, ела". -И спуснаха се пеперудени криле- две нощни феи над Земята слязоха. Със нежните си, галещи ръце на всички хора сънища раздадоха. -Завивка лека пъстрокрила от мъгла обвива на цветята нежните листа. Забулена с паяжинена дантела от роса в целувката разтапя се съня. -Потъва всяко същество в магичност, изпредена от двете Лунни феи. Когато утре някой се събуди, ще обича,тъй, както до сега не е умеел... -Тихичко дъжда за тебе тази нощ ще пее и ще милва всяка керемида пепелива. Вятъра в косите шепне и копнее всяка нощ с приказка да те завива.

-------------------------------------- Аз&Тя

Да запалиш снежен спомен /дует/

Плъзват по стъклата скрежните дантели, а небето ясно е и пада ситен сняг. Тихи са дърветата, а планините бели, в декемврийска вечер за теб си мисля пак.

Леден къс, забит с кристален звън от него капят капки по стъклата, но едва докоснали студа навън замръзват като пръстен за душата.

Вятърът ми пее бавно зимната си песен и танцува с моите пердета закачливо. Аз седя със споменът за теб - още пресен и гледам как луната усмихва се лениво.

Усмивка, танц, и тъмни падащи завеси- пердета ни бели, от спомени са посивели. Смъртен белоснежен валс с ледени принцеси. Пързалка. Скок.Умират още неживели.

Въздухът блести сякаш пълен със диаманти, дъхът на бели облачета литва към небето. И мислейки за теб в тези ледени моменти, тъжна песен тихичко засвирва във сърцето.

И сякаш хвърлена в камината звезда от скреж в мига се стапя, леко пуши. Спомен заламтя. Ненужна,смачкана и лека, като чужда вещ ще стопли за последно, преди да догоря.

--------------------------------------- DominuS & SkyBlueIrina

Пълнолу/дие/ние

Кожата ми е студена, а кипи кръвта и по вените прогаря пикготрами - картинен разказ за голямата Луна. Нощен шепот. Вятър сгъва оригами.

Лъчите пак ме режат, луната ме гории в тъмното звезда подрежда икебана от купища смарагдови искри. Дали? Отново тя не спи в далечното смълчана.

И се затваря в сфера от кристал студен, лъчите и се губят сред мъгли по пътя млечен. Събужда се вълчицата дълбоко вътре в мен, за да отправи към небето воя свой предвечен.

Необуздано и свободно тичам сред тревата в земя на демони и непрогледна тъмнина. Пред илюзорната идилия предпочетох аз луната. Тя е моя майка. Моя мрачна сребърна звезда. -------------------------------------------------------------- Gentiana & SkyBlueIrina

Отдадени на мрака

Спуска се нощта и прогонва светлината, а денят си тръгва с тихо примирение. Мракът плъзва бавно, вредом по земята, аз седя сама и го чакам с нетърпение.

Мракът- той е принца на тъгата идва тихо под ръка с Нощта със своя сърп събира и бере сърцата и в мраморната зала ще ги разпилее сякаш са цветя!

-Щом го пусна нощем в черната си стаязнам, че той е моят таен покровител. С ръце безплътни гали ме, жадува ме и зная той е мой любовник, господар и вдъхновител.

-На черната луна- Лилит съм тъмна дъщеря погледни в мен и виж я моята душатя в сластен танц с ножове, с принца се въртя, но мъжка власт немога дълго да търпя!

-Кожата ми ледена е, но кръвта гореща, сърцето си на никой аз не ще даря. Днес очаквам Мрака за поредна среща, той ме притежава, но само през нощта.

-Танцувай с него, в сатен го обгърни рисувай с нокти в кармин обагрени черти накрая властно с леден див кристал вземи сърцата ни, който той безжалостно е разпилял.

-И знай, че отдадеш ли се на принца черен, той ще те владее до свършъка на дните. Където и да идеш той ще ти е верен и ще те обгвъща щом изгаснат светлините.

-И клади огнени в тебе ще вилнеят жарки заплитайти душата в паяжини и спирали ярки безкраен дневен мрак, мечтани живи нощи това са дарове на Принца, за готически танц от снощи.

----------------------------------------------- /един дует писан в една нощ от DominuS & SkyBlueIrina/

Драконова песен

-Кралството ви е прекрасно и плени и моето сърце! Сега ще скитам аз в странство, но ще си го спомням- като знак на мойте ръце. -Къде ли скиташ се незная и няма да попитам днес късмет и огън ще ти пожелая и може би- да срещнем се нощес.... -Нощта е пълна със измама призрачни са нейните очи... -Очи видели много знойни рани и души на който пак не им се спи... -Сега отново аз отлитам, на драконите дават се броени часове, но носейки се под звездите пак ще мисля за теб- с надежда в сърце! -Надеждата поднася чаша с отрова не се подлъгвай на красивите слова- на дракон черна смърт или прокоба с кармин ще оцвети нощта.. -Драконите са души самотни, надживели и живота и смъртта! Не ще да трепнат ни когато отгоре им се сипе дори страстта! -А времето е моя враг проклет и удари нася без насита, страстта изпепелява с лед и дори теб едва ли ще попита... ------------------------------------- Draco & SkyBlueIrina

Под небесни водопади

...А при мен деня отдавна се усмихва и в моята гора разлистиха се сини рози... при теб дали нощта притихва? и в дома на дракона сънят дали проходи? -Сънищата идват пъстри едва протегнали ръце като падащи коси златисти от далечните простори.

-Оставаш все така далечен гордо скитащ над света дали си в приказка обречен и каква е твоята душа?

-Там високо сред орлите с всевиждащо око събирам хрониките за съдбите песни за добро и зло.

-А твоето сърце кой пази от цялата омраза и злина и дали ще можеш се опази щом сам се скиташ в нощта?

-Със самотата съм наказан, да бъда окото над света на хората няма да бъда аз показан, но за мен в спомен ще е песента.

-Те- хората, и в моите дъбрави несмеят да пристъпват веч и по-добре: те носят ни поквари и изсичат приказното с меч.

-Под небесни водопади и под падащите там звезди от човешките хули тъй коварни ще пази Дракон с огнено сърце.

----------------------------- Draco&SkyBlueIrina

ежедневие

Две тополи клоните си пак са сплели силни и високи, те небето са подпрели безсмислено се карат-ето погледни ги за ласката на слънцето така ревниви. Там надолу в гъстата дъбрава писък на кошута, сивкаво кафява. Зове и мята се в капан за вълк и на нея да помогна- мой е дълг. Горе -във виското- насред орлите почива чудна "птица" под звездите тя е с люспи, не с пера покрита и съдбите на нещастните помита. Вечер понякога дори и тази сила до водопада каца и крилата свива- да пази, да е винаги нащрек, но и за него понякога потряба нежен лек. Тревите тихичко ридаят виж, че някой пак е съпкал бучиниш. Дори и малките фиданки даже знаят клончетата им ще превържа и нехаят.

обичай

обичай както се обича лошото дете което удря те с юмруци малки по лицето, което вика и се кара безжалостно с теб и иска да се докаже, че дошъл е неговия ред. обичай като хлапакът дързък хвърлящ кал и котките от входа гони пак без жал, като ранено пале сред снега което хапе, когато искам да го подържа. обичай защото знам, че след много дни и след години ще си спомняш как с добро сме потушили твойта тъмна злоба и безкрайна ярост и ти така прави- раздавай се безжалост. обичай защото знам, че ролите въртят се и приоритетите все някога менят се и следващият път ще бъдеш ти този който потушава гневните очи.

нека те измисля

Нека те измисля- теб жадувано мечтание нека те извая от вода и от желание. Нека с дъх на пролет и коприва нека те измисля, моя обич дива!

Ти не си човек с калпак, с каскет или с боне, не си художник, и не си певец от кабаре, не си обикновен, не си ни мил, ни чист и подреден, не си и беден, нито принц богат, нито в тайство посветен.

Не си ни рицар с бляскави доспехи, не си безкрайно смел, спасяващ приказни принцеси. Не си и цар с нови, в хермелин и злато дрехи не си и просяк, спящ зад чуждите завеси.

Ти си приказното горско божество на което се покланят всеко цвете и дърво. Ти си този, по стъпките на който тинтява разцъфтява и когато се усмихнеш наоколо всичко пак ще засиява.

Ти си тъжния обречено неземен звяр, от когото вечно бяга всяка земна твар. Ти си сянката на мрака, светлината на деня ти си огъня, и вятъра, водата и леда!

Аз за теб да бъда- бриз от крила на соколица да те следвам вярно кото дивата вълчица. Раните ти да промивам като изворна вода с кристали страст да те заливам- как мечтая за това.

Нека те измисля, после да те измечтая, нека в езерото път до теб да начертая. Пътеката ми дивна до тебе да ме отведе Нека те измисля, вярвам че съдбата ще ни събере!!!

молитва

Чувал ли си как пее Дракон в нощта? и от люляк цвят се стичат капките сълза? Виждал ли си на Тъгата раната зловеща и сама как Самотата изгрева посреща? Усещал ли си болката едничка на Съня и на Страстта усмивката в смъртта? Вдишвал ли си уханния ароматен опиат разпилян в косите на Надеждата-познат? Докосвал ли си паднал Ангел в калта безпомощен, ненужен с пречупени крила? Мечтал ли си обречената огнена звезда в далечна падаща комета превърнала се тя?

Чувствам силната вода тече в мен. Виждам пътеката си в нощ и ден. Усещам писъците на света. Вдишвам разпростиращата се тъга. Докосвам бризът на смълчаната омраза. Мечтая с прегръдка победения- там нека да накажа.

Научи ме как да повдигна мъглите, мъглите спуснати над моя Авалон научи ме как да докосвам душите и да направя за моя звяр заслон. Научи ме злобата човешка как да покоря и да я накарам да разцъфне в букет цветя. Научи ме подлостта, омразата и пустотата как да ги стопя е уханието след зората. Научи ме как с нежност на пустиня да обичам без да бъда повече робиня. Научи ме как до край да се раздам научи ме, моля се, в друидския забравен храм.