Неверник

Не ти се вярва, че с теб е вечерно и тихо,
че без теб се губя в глъчката от шумове,
и не вярваш, че с мълчанието казвам всичко
и че с тебе свършват моите светове.

Не ти се вярва, вечер к'ато си заминеш,
оставам като залезът смълчан и ням,
прострелян със стрели, но невидими.
В червени... -Облаци. Лежащ на хоризонта сам.

Не ти се вярва, че и денят ме задушава,
в примката от безответен телефонен звън,
а когато ме прегърнеш- и аз, а и света се в миг стаява
и не смея да помръдна, да не се окаже само сън.

Не ти се вярва, и когато много си говоря,
не искаш да повярваш и когато само си мълча.
Неверник! А уж вярваш в бог, но не и в хора.
Аз в богове не вярвам, но пък вярвам в това.