нагоре

В албума със хербарии накрай е любовта,

а в средата се рядят омрази с гордост и покорство.

Нощи пеперудени, уловени в дланта,

отнела всяко крехко, нежно безпокойство.

Наредени са, мълчат, непърхат с криле.

Край тях лица навеждат се, усмихнати към тях,

В албумите! Държиш ги в двете си ръце,

защо така си сторило - дете! Пеперудите...

И нощните и те, родени са, за да отлитат.

А ти си ги убило, и притиснало- в книга!

Със сведен поглед, до земята само стигат,

а любовта и пеперудите нуждат се от своето небе.