Щастлива съм! Като яка от белка
зимата се е сгушила в мен.
И имам всичко, имам вятъра,
реката и небето. И студа до мен.
И фрезките рисувани в стъклата,
и шарените фусти в есента,
и топлото на лятото е коте до долапа
и порива на вятъра през пролетта.
Научих се да съм измислица,
да съм след триста хиляди гори,
да съм дори по мъничко красива,
да съм жена. Дори това. Дори!
Успях! Успях да пусна еднорозите,
във вените ми диви да летят,
и кръвта не в лед- на пара сторих
сега какво от мен ще разтопят?!
А как танцувам, до езически огньове,
прескачам ги. Невярвам в богове.
След толкова погълнати отрови,
за тебе Звяр, измислих дом от светове.
Щастлива съм с теб, и със земята,
щастлива съм за теб. Ако ли ти все още не.
Научих се и да обичам, а и така нататък,
научих се и да съм феникс. При това добре.
И знам как в нозете с пламък да умирам,
и занам как в пепел в миг да се родя.
Ала не съм ти Пепеляшка. Неразбирам,
защо понякога отронва се сълза.
Нали съм пламък, огън и жарава,
нали съм ярост зла, след миг добра.
Нали съм уж,понякога и търпелива,
Щастлива съм! На теб принадлежа.
