топлина

Да те целувам бавно, по голото в душата,

да събличам лист по лист от твойте страхове,

да те имам като лятото, и като дъх на мляко,

и да заспя в шепите ти, като пяна на море.

А ти ще ме изпиваш като хадно вино,

в кръвта ти ще ме пуснеш да съм топлина.

По вените ти, щом ти се прииска, съм стихия,

а когато умориш се, в сърцето ти ще замълча.

Погледни ме, с този огнен, тъмен кехлибар,

и после гордоста ми наречи със свойто име,

протегни ръка за миг, ще падна и ще съм ти дар,

за кладата, която сам направи, после изгори ме.

И в огъня отново ще те гледам, умиращ лотос,

един след друг отронват се пламтящи белите листа,

да изгоря в пламъците- това го мога- осъди ме,

да изгоря до край, но да засветя, като твоя топлина.