Очаквам Коледата. Любимата ми бяла тишина.
Когато само вятърът рисува по стъклата,
и пише своята поема в сребърни листа,
и свири в кумините. Валят снежинки в тъмнината.
Очаквам Коледата. Любимата ми коледна украса-
срежът по миглите, и лед топящ се в косите.
И всичката безкрайна и неземна топлина,
когато под снегът на топало са завити и тревите.
Очаквам Коледата. Нищо, че е знойно лято.
Какво като вълните зиме са студени?
През зимата е топло пред камините и в сърцата,
и се пишат приказки в прозорците ни заледени.


3 коментара:
Зима - колко тиха и замразена красота...
Скоро, много скоро ще се спусне със снежинки тя...
:)
обещавате ли?
Нима съм ви лъгал някога, Езерна? ;)
Ще дойде със сигурност като тиха бяла песен...
Публикуване на коментар