Скали отвесни, облаци в графит навред,
вик замръзнал нейде в тишината,
и надвясени крилати - три на ред
горди, неродени, бдят и пазят добрината.
Пазаят я, че тя е сянка неогряна,
пазят я, че е без корен крехка теменуга,
пазят я в сърцата им е тя стаена
и пърха с дъх на морна пеперуда.
Не си ли огън с дъх да я опариш,
не си ли буря сам да я отвееш,
не си ли биле в миг да я напиеш
по-добре не дръзвай,по-добре да не посмееш.
Тя дори да бъде крехка, нежна, ефимерна,
тя дори жена да се нарича нейде,
тя дори да е обичана безграници безмерно,
в тъгата си навеки може да живее.
Ако си решил да имаш Добрината,
ако си решил да плащаш всяка мила дума,
горест е наречена помни цената,
а опианение присъдата ти- нелечима като чума.
