бяла вода

Тиха бяла вода са моите чуства
наглед са застинали, вътре кипят.
Ти Звяр си единствен- гонен, жадуван,

за теб изтъках килим от увивна тъга.

Ти незнаеш за тях, невиждаш звездите,
дето падат в очите и палят тъги.
И тази нощ си далеч и гониш мечтите,
а аз те сънувам с отворени тъжни очи.

А ти  ще се върнеш  с изгрева светъл,
а аз ще съм вече далече  от дома.
Ще ни стигне ли живот- два, изтекли,
да сме усмихнати заедно. И пак така.