.
***
Луната тази нощ наречена е полумесец-
на границата. Ужасно е какво ще избере?
И страшното е, че в средата се е спряла
може всичко тук да почне или пък да спре.
Когато гасне тънък сърп- нощта набира сили,
ако ли е пълна- пеят вълците в нощта,
но под полумесеца злокобно са се притаили
няколко невиждани от хората в света.
И грак на гарван. Нищо друго- просто вятъра.
И две, три откъснати цветя. В косите лилиум,
в очите горска буря и стихия. И избора,
след който няма връщане. Пада нежна здрачина.
На рамото е кацнал гарван. За какво ли грачи?
От цветчетата събирам от среднощната роса.
От гарвани не се боя. Три птици, а какво ли значи?
Долитат, примамени от блясъка в черната коса.
Газиш ли по здрачните пътеки, при полулуна,
в горската дъбрава, трябва да умееш да избираш.
И да вярваш! В себе си, в гарвана? В нощта,
и в сребърните капки нежност, стичащи се в дланта.
