спомени

Не помня откога не си,

рисувал фрезки по ръцете ми?!

На яве, вярно,  никога не си,

но в съня ми нежно е сърцето ти.

И в очите имаш повече магия,

с дъга завръзваш моята коса,

смеха разлива се, а аз го пия,

като жаден въглен за вода.

А днес мълчиш тека.. безветерно,

и бродира Тъмнината с тишина.

Строиш ми клетка, сребърна,

и обричаш ме на дълга самота.

Не помня откога не си ме гонил,

в дивите  на лятото треви,

и откога за милост не си молил

мълниите в немирните коси.

Не чуваш ли, Ноември ни покани!

На бал. Да излезем двама за ръка?

Да чуем празнички камбани,

да пием лудо вино в смях и ...затова,

не помня беше ли, ли го измислих,

не помня сън ли бе, или на яве се яви,

не бе човек, на звяр те аз орисах,

на Звярът с най- топлите очи.

вино

Ноща е млада и звездите
едва изгрели са в небето,
прости- изтривам си сълзите
за нищото. И нека е проклето.

Наздраве и в преспата отсреща
да заровим томахавка- кинжалът
в сребърен обков, от лед е острието,
сега налей от бялото в изящният бокал.

Нощта е млада, като нас,
сега усмихва се зад хребета в здрача,
усмихни ми се в този късен, неспокоен час.
Мой Звяр бъди добър, подай ми мойта чаша.

измислено

Да знаеш, че невярвам в смели принцове
и в хора, и в такива без капчица душа
затворила съм се в свят с леприкони
и с няколко от феите с цветните крилца.

Защото, Звяр, не ме разбираш и незнаеш
колко чаках те да се завърнеш уморен,

до мен да спреш, и да се усмихнеш-
не значи да си слаб и победен.

Не зная как наяве да направя чудо
затова си правя малки, сини чудеса,

понякога наяве и докато не се събудя
измислям си светът за нас, със сто слъца.

Когато пак насреща ми се мръщиш
измислям те усмихнат и спокоен в нощта

звездите пеят, а на теб ти се танцува,
странно е, илюзията чезне в утринта.

Намръщен- утрото ме гледа недоспало,

студено е, но виждам бляска  в слана

и тананика си, отново тихо, леко закъсняло
а ти си тръгваш, скрил в юмруците гнева.

бяла вода

Тиха бяла вода са моите чуства
наглед са застинали, вътре кипят.
Ти Звяр си единствен- гонен, жадуван,

за теб изтъках килим от увивна тъга.

Ти незнаеш за тях, невиждаш звездите,
дето падат в очите и палят тъги.
И тази нощ си далеч и гониш мечтите,
а аз те сънувам с отворени тъжни очи.

А ти  ще се върнеш  с изгрева светъл,
а аз ще съм вече далече  от дома.
Ще ни стигне ли живот- два, изтекли,
да сме усмихнати заедно. И пак така.

подарък

Ще си пожелая повече да се усмихваш
това ще ми е дар по-ценен от солта
без сол неможе, нито без усмикви

за коледата искам сам тиха топлина.

Ако неможе първото тогава
ще си поискам гняв да няма  тъмните очи

С ярост мостое и пътища се разрушават

Пожелавам доброта, която да умее да гради.

Ако ти това неможе ще си пожелая
каквото и да избереш да бъде твоя път
дори за миг да не се и усъмни сърцето
че именно това е трябвало да изберът.

звяр

Искаш за чустата аз да говоря,

от думи е много шумна нощта,

в тишината топи се, топи без умора,
сърцето, моето, все за теб досега.

Празни думи, обети в предмети
за мен са важни все малки неща,

опора здрава да имам в нозете

и когато пазиш  ми нощем  гърба.

И това, че отново завиваш ме в мрака,
и това без тебе не мога да спя,

и това, че до изгрев отново те чакам,

да бил той дори и след четири лета.

Не е важно да имаш предмети,
а да посрещаш с топла душа,
да не виниш, а да вярваш в мечтите
дори да са смешни- детска игра.

Искаш за чуствата аз да говоря,
ех прости- оставях за това,
сега мога по малко с тебе да споря,
и да обичам безмълвно, просто така.