проклетия

Проклет да си!
С мен-
твоя черна прокоба!

Задъхана
в твоята черна коса.
И те следвам,

докрая,
и в гроба. ****

Когато нощем си тръгнеш,
запалвам луната
на клада!

И до изгрев приготвям отвара
с тамян и босилек,

да не можеш за миг без мен
ти да мигнеш,
да страдаш,

и при мен да се връщаш
по изгрев безсилен,
самин.

А в огледалата невярвам-
потроших десетина.

Стъкълцата са нежен невинен прашец.
Безвредни.

Подходящ за крилата на феи.
Отново замина.

Тази нощ
ще ти изплета за теб, от тръни венец.