Накратко- искам пак да завали,
дъждът да гали клоните и да шепти,
да гали мен, косите, дланите, пръстта,
да рони повече от крехките мъгли,
полепнали по тялото, по кожата. Плътта.
Накратко- нека да изгрее топлата луна,
да милва със сребърните струни,
да свири с арфата на нечия душа,
да дойде края, ако не погледнеш ти,
ако не забележиш синьото в безкрая.
Накратко- може ли, да спре дъха,
да замръзнат в бяг частиците на алената кръв?
Накратко мога ли да бъда твоя летен мак,


2 коментара:
Под Луната
лъч един
в капчица дъждовна
за миг, може би и два
светлината
своя спря.
---@
Публикуване на коментар