АнатемА

На кой му пука за огените залези, и нежноста на погледа отправен. Все тая, правя с прилепите набези и Лятото ще е сезон забравен.  На кой му пука и за нежността, на Ласката. И тя е влюбена отново. И все е тая- в тъмнината и в нощтта леда танцува с мене по ръба надолу. Хей принце, спри- целуваш жаба! А ти, Принцесо, как си ослепяла? Виж жабока пак ще ти избяга, магията е мъртва, някъде заспала. А нежноста на Светлината е прокоба, една тъга,изящна фреска,глухо слово. И падат цветните листа. Злокобна! И смъртно бледа сянка-кое е тука ново? Анатема- върви, аз винаги съм пас, Все тая ми е. Отдавна я убих! Тя няма нито плът, нито звук,няма глас! Късчето звезда на звездден прах стопих! И на кой му пука, че отново ще вали? Дъждът е моята обичана стихия! И все е тая, че скрито ще кърви. И него ще прогоня! Снега ще е магия!

http://www.youtube.com/watch?v=VwbtbfAnI80

той и тя

Изморен от дългото скитане до потока ще легне Дъхът. Обвит е едно единствено питане- "за кого ще остане светът?"

А толкова дни мълчаливи, тя диша само на спомени, мечтаейки звездите звънливи, а той - своята луна да догони.

Да я спре и скрие в ръцете си, да я има, и свети до него в нощта, докато сплита сам в небето им, от върбови клони легло от цветя.

И дъхът тогава ще пие магия, ухание на дива зелена трева. А за нея да върже букетче стихия, с лента от ранно-сутрешна лятна дъга.

Тя пък в сребриста мъгла, с шепи роса ще раздава, откъсната от уморените сини цветя, в бъдеще което на минало става.

Лято в очите на момиче

Хоризонта целуна Луната на тръгвне и тя се понесе по сребърни облаци, за да къпе с лъчи, чак до съмване, и изгаря нивята с невидими пламъци. Дивата ръж обгърна момичето, със светулките спящи в косата, което цяла нощ пак там е тичало, да завърже с Лято дъгата.

С къс пепелива и древна магия див огън от сънища пали в тъма, и босо то- погубващо нежна стихия, обгръща и пие от всяка луда душа. Капки се стичат по нейните дрехи, тупти равнината в летния танц. В очите се крият незнайни пътеки, намери ги, вземи си Лято в аванс.

На Дъжда

А водата беше толко синя..... тревата пък ухаеше на пеперуди, с дъжда обичаме една река помалко странни и помалко луди.

А той- Дъждът покани ме в неговия дом, където обаците тихо спяха, където драконите имат си подслон и самодивите цветя за нас беряха.

Седяхме взрени в нашата любима, по вятъра долавях пулса на водата. Дъждът целуна я на хълма, тя замина- надолу, мене, в равнината да ме чака.

Говорихме за нея или за орлите? Непомня, но усетих, че валя. Дъжда ме галеше безмълвно, и с лъчите, ми сплете той от слъцето дъга.

И мисля, че дъжда мечтаеше магия, но само ме прегърна, замълча. А тя реката пак избяга и засвири една друидска песен за жена.

А с него нии сме толкова различни, той се буди горе, аз в равнина. И двамата неможем да сме безразлични, когато вдишаме от дивата вода.

и моето..прости

и моето прости, написало със сок, от мак, по топла плът, в сатен, и глътка вино за последния отскок, в час не съществувал, не съвсем... и пак прости, че те изгарям и че съм топка с мълнии отровни, и ти прости, че друг ме разгневи, а по тебе сипя своите сълзи вековни. неверница съм, в бог не вярвам и в дявола, не вярвам, че си ти, и не прощавай, а забравяй, и името ми не сънувай в нощите дори!

изненада, донесена от над покривите и от градините на Кралицата

Гонейки една жълта пеперуда по керемидите на кучешката колибка ненедайно се натъкнах на изненадата от покривите на Тя :) Малките радости са неверятно зареждащи, немислите ли? http://caribiana.blogspot.com/2009/06/blog-post_02.html И докато пишех за себе си, изненадата стана двойна:) Пеперудите се разлетяха от градината на моята така обичана Кралица!!! Дъга в букет! http://gentiana.blogspot.com/2009/06/blog-post.html Сега по темата, за седемте неща за мен. ;) ще се постарая отново да се измъкна галантно, както ми казват, когато часа клони към приблизителен. 1/ Моето число е 7, и се надявам това да ми личи :) 2/ Много обичам да ловя ИП-та които ходят по моите места, нищо че се крият.. Както обичам да пиша: знам че дебнеш и знам че знаеш ;) 3/ Обичам да скитам и да живея така, че един ден когато засвършва живота да нямам причина да кажа " ех, защо ненаправих това и това". Тази философия ме кара да опитвам и да правя каквото мога, пък какво ще стане независи от мен.. Се ла ви. 4/ Пиша някой думи грешно - нарочно- Ас, твойта, неискам /заедно/ и т.н. Така ми звучи, така ги чуствам и така ми допадат...Всеки си има свойте странности. 5/ Кучетата и котките са равноправни същества! И обичам природата и тварите. Хората по начало не ги харесвам.... Затова общувам с феи ;) 6/ КрадЪ и при това безсртамно и безсъвестно. Всичко на което се натъкна и ми допадне го взимам копи и пеист и в Кралството. И поданници гледам да примамвам. Така че ако ме канят някъде да си знаят,че ще се завъртя колкото да дръпна някого ;Р /моля модовете да не ми сложат бан след тази изповед/ 7/ Имам навика да крия истинските си мисли между редовете, пиша винаги за някого конкретно, и съм груба защото така се предпазвам от тях и най-вече от себе си. Знаете за тъмната ми страна ;) А сега кого да предизвикам.... може ли да направя кръг и да предизвикам тези които са ме ??? Та да затворим кръга??? Та: 1/ Гео- кралицата и извора на вдъхновението ми- реверанс! 2/ Тя- най-приказна Херцогиня, която винаги ме усмихва с невероятна поезия! 3/ Доминус- макар да незнам да има блог, но се надявам да си направи! 4/ Кат- защото е винаги усмихната! 5/ моето Слънце -Ст- просто защото! 6/ един дракон, и се надявам да поднови блога си:) 7/ хмм и може би една Буря под формата на принц- дано напише нещо красиво, скоро ;)

все тая /и какво като /

Накарай ме да те мечтая да редя звезди по твоите черти. Накарай ме да те гадая по маргаритките и твоите следи.

И какво като боля те дълго когато нощем звездопадите ръмят и какво като шепти безмълвно в очите на кошутите дъждът?

И дръж ме в топлите си длани, какво като по малко ще кърви. Все тая, хоризонта, че ме мами и че краде от моите звезди.

А ти- измисляй ме като магия, какво като съм трънче в плътта, в думата безумие да те открия и в синкав пламък останал в жарта.