измислено

Да знаеш, че невярвам в смели принцове
и в хора, и в такива без капчица душа
затворила съм се в свят с леприкони
и с няколко от феите с цветните крилца.

Защото, Звяр, не ме разбираш и незнаеш
колко чаках те да се завърнеш уморен,

до мен да спреш, и да се усмихнеш-
не значи да си слаб и победен.

Не зная как наяве да направя чудо
затова си правя малки, сини чудеса,

понякога наяве и докато не се събудя
измислям си светът за нас, със сто слъца.

Когато пак насреща ми се мръщиш
измислям те усмихнат и спокоен в нощта

звездите пеят, а на теб ти се танцува,
странно е, илюзията чезне в утринта.

Намръщен- утрото ме гледа недоспало,

студено е, но виждам бляска  в слана

и тананика си, отново тихо, леко закъсняло
а ти си тръгваш, скрил в юмруците гнева.