Повече от достатъчно

Повече от късове небе, но през декември.

и повече от вятъра в юлска нощ,

и повече от нишките в дланта ми,

и повече от блясъка на див разкош.

Повече от капките в реката,

и повече от бялото в тиха смърт,

и повече от изгрева в топло лято,

незная колко повече ми липсваш всеки път.

Конете ми към теб препускат бясно

и в дирите им огнени следи пламтят.

И мостове руших и клади палех..

Душата ми и дяволи сега нещът.

Продавах я /небеше нужна/ исках теб.

Не я приеха, дяволите, ни за ден.

На теб, и с теб е стохиляди заклета,

към теб препускам, ти пък бягал си след мен.

Накъсах пътя ти със своята пътека,

не си ни дявол, нито си човек.
Звяр си, да спра е трябвало, но пак проклета
все бягах. Спирам в ръцете ти за век.