звяр

Искаш за чустата аз да говоря,

от думи е много шумна нощта,

в тишината топи се, топи без умора,
сърцето, моето, все за теб досега.

Празни думи, обети в предмети
за мен са важни все малки неща,

опора здрава да имам в нозете

и когато пазиш  ми нощем  гърба.

И това, че отново завиваш ме в мрака,
и това без тебе не мога да спя,

и това, че до изгрев отново те чакам,

да бил той дори и след четири лета.

Не е важно да имаш предмети,
а да посрещаш с топла душа,
да не виниш, а да вярваш в мечтите
дори да са смешни- детска игра.

Искаш за чуствата аз да говоря,
ех прости- оставях за това,
сега мога по малко с тебе да споря,
и да обичам безмълвно, просто така.