нещо като предупреждение

Тихо е. Нощта капе на топи елмази
и стеле се влажна упойна тъга.
И никой и нищо не ще те предпази,
ако си човек, се дръж настрана.

В моя свят тичам с чифт еднорози,
и двойки грифони си вият гнезда.
Цветята са сини- не смей ги тормози,
че всяко си има бодли и съдба.

Край себе си гледам жив лабиринт
от бял орлеанър и тъмен брашлян
. Влезеш ли е него и си невредим
и за яркото слънце не ще да те дам.

Всебе си имам и къс от сестра ми.
Тя сива е. Нощем пее на на'та Луна.
Очите са черни, а в тях е света ми.
И в него живеем. Разбра ли това?