Така и не можах да свикна да нагледам слънцето в очите, да не се опитвам да политна и да не сплитам плитка от лъчите.
Така и не можах да свикна,
че Луната сутрин ляга си да спи,
че докато Денят е буден
няма нежност, няма пеещи звезди.
Неуспех да се науча да те няма,
а във вените ми да препуска звън.
Неуспех неуловимото за теб да хвана,
и да ти го дам, за да завържеш моя сън.
Така и няма, мисля , да науча,
как се става истинска жена,
търсейки единственото да науча,
навярно 'щот' съм в повече мъгла.
2 коментара:
Воал мъглив дните ни обвива, като шепота пенлив на Океана, който острова на тайните покрива...
----<@
Публикуване на коментар