Снегът се стеле кротък на парцали,
като звяр над зъбери и канари.
А къщичките сгушени, заспали
в юрган от дим куминен. Пак вали.
Искрят в косата уловените снежинки
проблясват с бяла, нежна светлина.
Листата им са сякаш зимни маргаритки,
предсказват обичи, за другиго тъга.
Нежния сумрак прегръща вечер,
хилядите коледни госпожици- елхи,
които пък кокетно му намигати
замятат шалове- гирлянди от звезди.
За теб написах в облак пожелание,
и пуснах го по вятъра кат' картичка, нали?
В кутийката за теб, завих със старание,
ребус от милиони сбъднати мечти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар