Не е студен и вятърът пронизващ тишината,
не са студени и кристалите в моята коса.
Снегът с ледени ръце дори да не пожали
. Не е студено тук. Студа е в твоята душа.
Потръпвам щом напролет слънцето ме гали
а твоя дъх нанизва ме на острата рапира.
Снегът разпалва огъня и даже пари.
Не зимата е нещото което днес ме спира
. Виж бяга в нощта четворка впряг
от бели ледени коне със снежни гриви.
Дори в очите ти да грее огнен яд,
с каретата потеглят думите ми мълчаливи.
Знаеш, че обичам да се трупа тишината
в преспи от желания и в синкав здрач.
Снегът аз зная пази в длани топлината
затова избрах да досънувам небесният ездач...
не са студени и кристалите в моята коса.
Снегът с ледени ръце дори да не пожали
. Не е студено тук. Студа е в твоята душа.
Потръпвам щом напролет слънцето ме гали
а твоя дъх нанизва ме на острата рапира.
Снегът разпалва огъня и даже пари.
Не зимата е нещото което днес ме спира
. Виж бяга в нощта четворка впряг
от бели ледени коне със снежни гриви.
Дори в очите ти да грее огнен яд,
с каретата потеглят думите ми мълчаливи.
Знаеш, че обичам да се трупа тишината
в преспи от желания и в синкав здрач.
Снегът аз зная пази в длани топлината
затова избрах да досънувам небесният ездач...
2 коментара:
В тих сън проспи си зимата студена,
На пролет с топлината изгрей свободна.
А междувременно, сънувай сънища прекрасни,
Пълни душата си с мечти изящни.
И когато се събудиш в света реален,
Нека душата ти е пълна за живот идеален.
А когато след много години назад се вгледаш,
Да видиш само хубави награди.
усмивх и мерси, че се отби и остави следа.
Публикуване на коментар