Навярно скоро ти ще ме забравиш,
а може би непомниш кой съм аз.
Но аз те помня в свойта непреклоност
сред шепата единственни измежду нас.
а може би непомниш кой съм аз.
Но аз те помня в свойта непреклоност
сред шепата единственни измежду нас.
Може би незнаеш. Няма да ти кажа.
Че.. ти не взе, но дадох ти от моите пера.
И знам за теб съм само малко птиче,
но ти за мен си сбъдната за миг мечта.
Недей тъжи. За тебе се усмихвам.
В гердана спомени си тъмнят опал.
Когато стане ми студено в шепа го притискам.
Не бих била за всеки кръвен бял кристал.
2 коментара:
Спомени, навързани като мъниста, кой от тях за любим кристал да избереш...
онзи най-тъмния- поред четвърти,които блести в сиво :)
Публикуване на коментар