Щом се стопя

Снегът лежи разкъсан от скалите
в дивите гори и каменни реки.
Над него Леден Дъх на зимата се вихри
и чака да умре- стопил се в сълзии,
които стичат се и галят планината
с плахия копнеж и трескав глад,
на човека влюбил се в мъглата,
сливайки се с вълчия й глад.
Обещай да бъдеш тази ледена стихия,
с тихи стъпки и злокобен гръм.
Обещай! Налей сега и дай да пия,
в чашите на нарцис от магичния им звън.
Писах някъде, че феите,
може би дори снегът,
умират щом останат без магия,
и щом стопи се вярата така....
................................................така болят...