само да знаеше

Да знаеш! Днес не ми е никак приказно.
Магията замръзнала е в клоните навън,
а погледа ми се залута вътре в нищото,
в лабиринтите, които построих край моя сън

. Душата ми, да знаеш, като болна котка,
която спи, "а спи градът" в бледи светлини.
Защо ли съм ти? Твоята пробита лодка,
която имаш я, за да я хвърлиш настрани.
Да знаеш от години нося маска.
Не ме успокоявай! Вече не умея да тъжа.
Получи се красиво, въпреки че я одраска.
Поне наволя преспи сняг под нея си валя.

Магьосах се- перо в крилото на грифон.
и отлетяла съм така, така длече.
Мисълта ми избрала е Луната за подслон,
и мостовете назад са изгорели вече.

Сред звезден прах и улична магия
събирам се- парчета, късове- редя дъга.
Да знаеш- мечтаех Звяра да открия.
Ще е съдбата ми, препускащ по дъжда.