Коя си ти в мойто огледало?
Навярно ти си огъня, а аз пък съм вода.
А времето така и неразбрало,
посипва ни с нечии откъснати пера.
А ние, всъщност сме едно и също,
в двата цвята на една жена.
Протегнала ръка към твойто тяло,
което всъщност мое е, поне в нощта.
Защо ли малко ни разбират,
когато ти си нежна или груба аз?
Защо ли в тебе се оглеждам
и виджам себе си е очите от елмаз. 
2 коментара:
Дали всички нямаме по едно огнено и по едно водно съществуване, което да се отразява в нашите очи? Огъня за да ни предпазва, водата за да ни дарява утеха...
Хм.. навярно да, или поне скитащите по тези ширини. Благодаря, че се отбиваш и остаяш след себе си усмивка ---<@
Публикуване на коментар