Крия от всички моята тъмна страна
Като пепелянка в пазвата пазя..
Когато изгрее пълна луда луна
ме кара в тръните боса да газя.
Тя вие денем по слънцето
и мрази го с цялото зло.
Пие кръв от газели.Разкъсва го,
всяко красиво и нежно.. перо...
Моят тъмна страна дебне Зората,
за да изпие и нейната чиста... тъга...
Скита се в нощна прохлада, в тъмата,
чакайки дозата своя жива вода.
Има дъх на горска коприва и елл,
и черна погубваща шепа отрова.
Пагубна. Но пък така ми отива...
Сякаш е моята истинска, дива порода.
С вериги я спирам, с окови от лед,
и режа я с бич от омраза- нека замръзва!
А тя с поглед топи ги- свиреп,
с бодлива тел раните свой превързва..
Не съм я желала. А тя е толкова дива...
Сред лудите нощни луни да вилнее
да взема и губи, и страст да прелива,
и сила и власт.. И мойта душа да владее.
Няма коментари:
Публикуване на коментар