Почуствах дъга, осем цветна и жива,
когато в твоите очи усмивка видях,
и се престорих на вятър, че ми отива,
завъртях пирует и в косите поспрях
уж да ги роша, а пак мързелива
и нежна, ефирна , небрежна,
до дъха ти за малко се сврях..
Почуствах реката и аз в нея се влях,
като ромол звънлив сред горска поляна,
за да отнеса цялата тиня и прах
там където тъгата е само закана.
И странно, че твоето щастие топли
сякаш прегръдка от жива вода
и странно такава, наивна,а без вопли
без въпроси, в безвремие спирам сега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар