Желязна птица с ковани криле
и пера от бяло сребро,
и тази нощ сънува небе
в синьо от облак високо гнездо.
Но наяве жълта ръжда
къс по къс от перата краде.
Неуспява дори и дъжда
глъдка въздух да и донесе.
А насън сред Дъбрава дива
когато пее в сини ята
една сълза е небето се влива,
за да бъде в небето ти бяла звезда.
Веригата сива от черна стомана
пуска свойта отровна ръка.
Когато се дръпне от примката става
една тъмно червена, дълбока следа.
Ужасен с безкрайния край,
и утайка сред края на горска река
на случаен пътник крилата си дай,
да отнесе струните в свойта ръка. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар