Хей ти! Отново минах покрай теб
и се спрях, за да се влея в твоите очи-
небързай, нека аз да се превърна в лед,
който слънцето полека да топи.
И нека капя, в стон смълчан по теб,
нека да се стичам бавно в нощта
и нека се превърна в пара- в облак лек,
за да валя и галя твоята коса.
Хей ти.. си още все такъв какъвто бе
и аз... все още тебе търся
и те измислям- мечая те, като небе
като сняг, който от косите ще изтърся.
И нека няма пясък в очите
и нека думите красиви да мълчим
щом неможе да се разпилеят и до днес мъглите
и пътищета нека неделим.
Хей ти, аз зная, че ме гледаш с укор
и усещам твоите газели в деня
и тя го знае, изтрелът е пак от упор,
но това не е най-важното сега.
Хей ти! Отново минах покрай теб
и се спрях, за да се влея в твоите очи-
небързай, нека аз да се превърна в лед,
който слънцето полека да топи.
И нека капя, в стон смълчан по теб,
нека да се стичам бавно в нощта
и нека се превърна в пара- в облак лек,
за да валя и галя твоята коса.
Хей ти.. си още все такъв какъвто бе
и аз... все още тебе търся
и те измислям- мечая те, като небе
като сняг, който от косите ще изтърся.
И нека няма пясък в очите
и нека думите красиви да мълчим
щом неможе да се разпилеят и до днес мъглите
и пътищета нека неделим.
Хей ти, аз зная, че ме гледаш с укор
и усещам твоите газели в деня
и тя го знае, изтрелът е пак от упор,
но това не е най-важното сега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар