Ишмаел

Сезоните са миг, в безвремие се стичат, годините отново от часовете свой се отричат.. Само времето събрано в пясъчен часовник. измерва се с падащи комети, от бездомник.

В два живота вплетени като едно- вълчиците ще бродят пеейки на лунното око: "Ловете ни, сега и ние вас ще ви ловим, не ще сме лесна плячка, и на глада ще устоим."

Живот в деня, реален, с известен край. И вторият- в съня. Не ще я срещнеш, знай. Но тя е там, и диша дива, със нощта. От нея можеш да усетиш само някоя следа.

Очите в дивото се взират, дълго до зори, и дирите са още топли, раната кърви. По вятъра се носи сладък, тежък аромат- на нея и тъга, примесени с вкус познат.

Замахваш- ярост, злоба, мъст- боли? А можеш просто да избягаш- отмини! В гората ако вълк на вълк се обрече, невидимото става живо и не може да се отсече.

Дъбравите живеят още по стария закон. Диша жива там реката в своя дом. Не ще да срещнеш там човешката омраза, дори да стъпващ носещ тяхната проказа.

Господар. Едва ли. Приятел и палач, докоснал си вечерния прохладен здрач. В едно горящо в синьо вечерно небе. Ишмаел.... Цвете на надеждата ще израсте...