Нажежена до огнено тежка стомана
в ръцете не времето - вечен ковач
твоето.. всъщност си ти , което остана
след като взе данъка твоят палач.
Играч, познат, и от старата школа
не за пръв път ще бъдеш куршум,
вземайки когато, каквото поискаш
мъртви прескачаш и без много шум.
Куче да мърка, и сняг да гори,
и бури след теб остават свирепи.
Объркващ, неверен, неверник. Нали?
С думите някак цинично проклети...
Няма коментари:
Публикуване на коментар