В тази нощ, когато магията от моята чаша ще пие,и вятъра, научил песен от дивите вълци, завие,
ще помоля годината, тръгваща прашна от тука,
ще помоля, натръгване, да вземе и тази поука.
Ще я помоля да вземе със себе си, кърпа от злато,
в която завивах сълзите- бисери в минало лято.
Ще я помоля да вземе каквото поиска сама,
но да остави твоята сянка- болка и обич в мъгла.
В тази нощ когато мечтите отново светят звънливи
ще я помоля да вземe звездите в небето игриви.
Някак ненужни са, нека непадат ярки комети,
само твоята сянка в небето ми, нека остане да свети.
Няма коментари:
Публикуване на коментар