Гледаш ги- красиви като райски птици,червени, розови и златни- твоите девици.
на теб се кланят, под нозете ти пълзят
със своите лози душата искат да ти оплетат.
А ти ги галиш нежен, поливаш ги с роса,
носиш им ведро от мойта изворна вода
Харесваш ги високи, леки, с листенца стройни,
не са обрасли с трънливи, диви хвойни.
Рози гледани натопло, под краистален похлупак,
могат да омаят всеки, да направят го глупак.
Изящните им сулуети пак танцуваха, нали,
когато в тъмното затовориш своите очи.
Едва ли в дивото глухарче ще се влюбиш,
щом роза питомна откъснеш- сам ще се погубиш
! Виждаш ги в ръцете си, а те разтварят се сами,
но стъблата имат многобройни и заострени бодли
Лъжи се сам, неще те спра дори за миг
не дей очкава да те моля с пресъхнал вик.
Езерната лилия е далеч сега от твоите мечти,
но често сутрин розите ще ги поливаш със сълзи.

1 коментар:
Красота, но настръхнала с бодли настървени -
Розите, разбрах, не са любов под луната родени...
Публикуване на коментар