замълчи

В някоя вечер, в която
 мъглата прегърнала вятъра,
 стеле се тихо и
 в сребърно бяло облива земята
за нас ще посегне
 нежно и плахо...

А в твойте очи звездите ще светят,
в мойте- луната ще взема
 и тя ще се смее, и плаче,
в няма тъга за пътя-пътека
изпятата песен замря...

Дъхът ти с моя ще се слее в нощта
 в призрачно бяло сияние,
падана долу,
 в моята студена ръка-
стопли я-
поискай и свойта награда!

Крачка до теб-
 замръзва сълза в леден кристал,
за убийство роден
забий го в своята чиста душа,
недей - не отвръзвай демона в мен!

Шепа чакъл с бисери скрити
сред белите камъни -
мъниста копнеж
и надежди,
а спят бледи мечти
 в късче
среднощно небе на моя манеж.

Черни конете по бялата плът
 ще препуснат - понеси се с тях,
замълчи не питай
за връщане има ли път
от скалата ще скоча знаеш...
 Прости.