Непреходно

Добър ден, здравейте, другарю аз...
толкова пъти сядам да пиша,
 че вече не помня, забравих жътварю.
А сърпа в ъгъла още ли диша??

Исках на Вас да разкажа
за нивите и за зрялото жито.
Исках един сън да покажа
и да налея от вино изпито.

Непомня, отдавна някак влака замина,
 и вятъра моя лист е отвял.
Началото помня, но края ми мина.
На моята гара дали сте живял?

Помня как плаках с нивята узрели
 за снопове златни, отсечени рано.
 Помня как облаци- сиви къдели
 изляха се - да бяха почакали мъничко само!

Исках още за Вас да направя
от песен не пята плащ позлатен.
С лъчи от луната Ви - не ще да забравя
 в левия край да избродирам рефрем.

Добър денят Ви, и лека нощта! Аз...
 така не разбрах кога дотича и тя?!?
Часът неизвестен прогони съня,
усмивка - за Вас ще запазя букет от цветя!