прокълната

Демоне- влез във очите ми,
опитай проказа от пепел и страст.
Изтръгни властно душата ми
тя отново в окови, под твоя е власт.

Езиците огнени сливат се
вкуса е сипкав, омаен жасмин.
 Времената сякаш размиват се 

спира стрелката, обагрена пак в кармин.

Началото слива се с края
в сластен копнеж от забрава.
Прокълната съм с безкрая
да замръзна в лед от жарава.

Орисана, да съм сама когато те имам
да ме целува денем нощта.
Прокълната, частици от тебе да взимам
докато чезна, догарям в свещта.

Сънят е наяве- докоснат копнеж,
жадуван в синьо мечтание
от прегорели надежди в изстинала пещ.
 Наливаш предсмъртно желание.