За тебе вдигам бяла наздравица,
за изгрева лумнал в твойте очи.
Рисувам графити с ярка светкавица
в небето сред твойте среднощни звезди.
С тебе мога безтема да скитам
заплитайки сънища в твойте коси,
и песен потекла от звън на наздравица
на лунната лира ще свири в зори.
И да сънуваш наяве до стъмване
сън изтъкан с полетели мечти.
Когато часът настъпи за тръгване
за тебе постилам в тревата облак лъчи.
Приблизително точно времето спира,
за да протегна към тебе шепи, нали?
В тях събрала дъхът си по мръкване-
далече към здрача твоята вечер вземи.
На "тези които" да чакат умеят,
за "тези които" вярват сънят разкажи.
Роса съм в мъглата- от мрака несмеят
да се усмихват хризантемени капки дори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар