Споделени нощи....

Пясъчният замък "Назидание" -дует

-Злокобна ,тежка тишина
над замък стар зловещо дреме.
Студена призрачна мъгла
пронизва странстващото време.

-В покров елмазен, дебне вечността
и пясъкът по мрамора разлива.
 Да ги събирам- песъчинки празна суета,
тази нощ така ще ми отива...

-С вечерна рокля и разпусната коса,
по стълбите- в душата ти ще сляза.
Ще ме очакват всички твои сетива.
 Дори и Бог не ще да те опази.

-Не вярвам в богове- реката е богиня.
Душата ми е клетка от мъгла.
 Всеки дръзнал ще превърна го в пустиня,
 а пясъка... ще попилея на мига.

-И в кулата на моя замък ще заключа
сърцето ти. Така- за назидание.
Ще молиш устните ми-недопити, нецелунати.
 Ще бъда твоето най-страшно наказание.

-Ефирна паяжинена дантела във косите,
искрящ сапфир забоден на ревера-
така затворени ще опустеят дните,
в които Мракът бил е кавалера...

---------------------------------- SkyBlueIrina & Kатето

Отредени съдби- дует ----------

-Чертаейки пътеки - черните диагонали
на моята съдба - окови от смарагди бяли.
Духове от миналите будни/блудни/
нощи заплитат твойте или моите? тленни мощи...

-Дълбаейки тунели - черните спирали,
живота ми превзели, и на теб го дали.
Призраци нахлуват в дните ми мъгливи
 и в сърцето вливат спомени бодливи.

-Лабиринти от бодли и от коприва
раздират плът, рисувйки картина жива-
пейзаж от сън в графитено до сиво-
оставил си следи по всичко мое, диво..

-Отричам те отново с всичката си сила,
 ала мойта мисъл пак при теб отива.
И дори да знам, че любовта ти е окова,
ще те пия пак - моя пагубна отрова.

-Аз пия- наздравица с мен вдигни-
до дъно, вкуса на бяло и на лотос запомни.
И пий! С устните си в твоята душа ще разлея-
пии- неискам да летя сама.

Щом нощта стопи се плаха, изморена
ти недей да тръгваш, остани тук с мене.
 И недей да мислиш колко ме обсебваш
тъй като умра ли - ти ще ме последваш.

----------------------------------------------------- DominuS & SkyBlueIrina

По стъпките на последната надежда-
дует

-Сред камъни бели на черна морава
разровена плътта на земата кърви-
 девици поели по път през дъбрава вървят.
 За малко след тях повърви.

-Тихо ги следвай, нека не знаят.
Тайно магия от тях си вземи.
 Те са вълшебници- горски дриади,
огън от техния в теб запали.

-Огъня в мен е на демон душата
той ме гори и на клада изгаря
 немога дори да протегна ръка
твоята душа не'ща да попаря.

-Не страдай за мене,а чуй песента им
по стъпките техни никнат звезди.
В шепи сбери ги ,нагоре хвърли ги-
 звезден дъжд кладата ще угаси.

-Звездите- комети с ярки следи
небето ми режат на късове тъмни
и падат в моите черни коси
 девиците чезнат в/ъв/ водите бездънни.

-Тогава повярвай че има любов,
скочи във водите.И там ги последвай,
девиците дето ти прати сам Бог-
те са надеждата твоя, последна.

----------------------------------- SkyBlueIrina & Катето