не лош живот

Когато денят се разпуква в едри съцветия шарени 

различни ухаещи клони с плодове черни, зелени и алени, 

но на теб ти е мрачни и тъжно, безславно унило, 

и смисъл невиждаш и дириш парчето отдавна загнило.

Водата разплискваш и мътна е тя- като вино 

отровно горчиво до сладко, и не е точно както на кино. 

И както разглезено малко дете желаеш да счупиш 

не жълта а сива играчка желаеше ти да получиш.

Живота наричаш го лош и горчиво суров- 

презираш и мразиш- на бой дори си готов. 

Всички виновници ще си платят за злината, 

че залеза следва едва след смъртта на зората.

Нацупено крайно отричаш нещата реално фатални,
не лош е живота- а фактите често пропускани тревиални.
Лошо е сам до леглото на болен да гледаш безмълвно
и лошо е там да държиш ръката на края безкръвно.

Лошо е казус обречен до близкия твой да затягаш,
и лошо е когато предречен нещастния избор до смърт ти прилагаш.
И на везните да сложиш ти хляба насъщен отсреща подслона,
и лошо е ако те бутат и ритат надолу по склона.

С всичко останало може човек да живее,
и щом това лошо го няма може дори да се смее.
Отвори си очите в живота съзри красотата
тогава неще да тъгуваш- неизбежна е смърта на зората.