Изваян е от камък моя стол.
Наследството ми- книга и престол.
И колко странено неизбежен е живота
задължен съм да платя и тази квота.
Ръцете ми отново галят черния роял
и пиша песен, която вече съм изпял
Бели пеперуди пърхащи молци
като цигарен дим обгърнаха ме
ти отпи...
А в ляво тежките завеси
покриват кървищата...
там където някога героя се обеси.
По лавиците, до книгите
праха придворните подреждат
и някак си страхливо се споглеждат.
Не ми прошепна нищо в нощта.
Аз не те попитах- гоних себе си, плътта.
Смълчан с поглед те изпих от оловния бокал,
а те придворните нарекоха ме оглупял!
Аскет съм аз, но моята Съдба
не ме попита искам ли я??-мразя я сега!!
И аскетична е и любовта ми
не очаквай да превръзвам твойте стари рани.
Мога в съня да те извая с пясък
и на бала да те заведа с блясък.
Повикай ме- от тишината изтръгни ме.
Дори рояла е забравил мойто име........
откраднато от Боримир
Няма коментари:
Публикуване на коментар