някъде там сред дивна неоткъсвана дори от елфите трева,
някъде там, където облаците спират за почивка,
някъде там расте цвете- галено от слънчева усмивка.
Някъде от там премина горд, суров, потаен,
Лунен Лъч с очи- рисувани с цвят незнаен,
и той се спря- погали цветето с ръка от вятър,
и то обикна го- така и неотгатна неговия шифър.
Някъде тогава дните и годините потекоха като река,
а Лъча красив на цветето постепенно някак избледня,
остана само мъничко потрепващо ухание
от цветето в борбата му със старото желание.
Някъде в приказка, където птици без крила политат,
където земя, вода, гора красивите си клони сплитат,
някъде тогава там, за да опази своя Лъч обичан,
дари безмислено най-ценното на своя Мил- наричан.
Някъде там цветето от своята природа се отрече,
и на Лъча красив цвета си приказен обрече,
и стана цвете на луната- заробено със сивата позлата,
и отказа се от светлината, прежали то дори водата.
Някъде тогава там, в пясъка кристален на Луната,
цветето остана пак само, а Лъча замина към Земята,
На прощавене остави му една звезда красива,
та цветето да понесе по-леко самотата сива.
Някъде тогава- преди хиляди години на луната
цветето без обич се опита да живе със звездата,
но листата му повехнаха- останали без обич в самотата,
а сърцето пламна, изгоря в огъня на сивата позлата.
Някъде там, насред безброй блещукащи звезди
нашето цвете над своята звезда сега безсънно бди,
а Лъча омаен любовта му сам безжалостно уби,
но пази го и всяка сутрин до него връща се да спи.
Някъде там където кометите летят стремглаво смели
единствен той- взе в ръце това което цветето дари,
погледна го и каза, без окото му да трепне било за миг дори
"тъй красиво си- все някой и на теб неще да устои".
Някъде така, сега само и цветето пламти със жар,обича то звездата си - от Лъча единствения дар,
и заради дълга към нея си на Луната остава да живее,
но дори за далечна обич пак сърцето му копнее.
Няма коментари:
Публикуване на коментар