и ето че отново ясно утрото застъпва,
а мрака подръка с нощта тихо се отдръпва
в светлина кристална къпят се мъглите
и заблястяват яроко в капчици реките
а светлината гали всичко сред гората
и усмивките нежали и раздава ги Зората
с капки свежи от роса измивам си очите,
неще остане и следа от тъгата и сълзите
и не ще оплашите ме с тъмата,
защото аз съм извора на светлината
и едва ли в някоя страна ще се излезе наглава
с небесно синя светлина, която гони всяка тъмнина. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар