къс от рая

Студа рано сутрин пълзи - разпростира се, 

тихо прегръща земята, 

и в танц приказно нежен над твоето рамо 

танцуват, пеят, умират листата. 

Есен красива и цветна пристъпва бавно на пръсти, 

целува тя всяко дърво в гората, 

застила мека пътека пред твоите стъпки - 

покрива с дебел топъл килим и скрива тревата.

С твоя по-светъл и от сняг приятел се скиташ, 

вървиш и с живота безплътен се бориш, 

за чест, вяра, любов, за кауза чиста, красива - 

готов си до крайност с всеки да спориш. 

И бродиш по пътища тъмни и прашни, 

и срещаш по пътя си врагове могъщи и страшни, 

и пак сам срещу тях се изправяш, 

и с лед в очите ти дивни - 

кръвта и дъха им смразяваш.

Като недокоснато диво, 

като приказно странно създание 

ще следвам аз дирята твоя, 

и ще пазя зорко тила, ще дебна далечно, 

ще бдя безсънно нощем дори над покоя. 

Ще заспивам едва в зората ти, 

когато лъчите играят 

и бляскат кристални в росата, 

А очите си скрити от теб в гората, 

ще гледат безмълвно - 

ще живея само с мечтата си.

Камъни гневни да хвърляш по моите 

стъпки безшумни, в мрака потънали глухи, 

не ще се откажа да вярвам, 

да идвам безплътно, 

и огън ще паля в хралупите кухи, 

макар под властта на луната злокобна 

да нямам това което искаш сега ти от мен, 

докрай се раздавам, безумно залагам 

повече отколкото имам попаднала в плен.

Едва когато врагът подъл, коварен опъне тетива 

и отровна стрелата запее песен за мъст, 

тогава с поглед зловещо присвила, 

сама ще изляза насреща й носейки своя си кръст, 

и тревата по твойта пътека с кръв на предател 

и на приятел ще бъде за миг напоена, 

и се моля поне тогава вината, з

лината и участта коварно обречена - 

нека да бъде платена.

Отровата бавно поглъща и пъди душата - 

с тяло коварно накрая да се раздели, 

и сън да сънува спокойно когато 

в студеното сутрешно утро пропеят и първи петли...

... и ще сънувам как ....

...в очите ми ще видиш къс за теб от рая...

09.2008