И като всички други рицари
и ти оказа се измамен,
и ти реши- отсъди,
че измамника съм само аз,
и като всички други там преди-
отдръпна се опарен,
и ти го знаеш- сам признай,
че съвърненни няма между нас.
И ако сам въздигнал си
на сребърен пиадестал
човек,
жена или пък фея приказна една,
боли, когато видиш го:
лежи в лепкавата кал
сразен от свойта слабост - не една.
И няма прошка, няма жал или ръка
протегната в калта,
и няма милост и няма и пощада,
ала няма и вина;
няма и желание за мъст-
всеки сам си носи своя тежък кръст,
когато падне- сам ще се изправя:
бавен или по-чевръст...
И живота продължава-
урок последващ злокобно приближава,
и на мъдрост, чест, покорство,
и на грижа, смирение или на пощада,
се опитва да научи нас-
поне накрая да изпитаме наслада
когато своя враг полегнал,
победен прегърнеш в миг-
и ти си награден.
И така,
наистина си вярвам, че с това
ще стане по- щастлив деня,
и така, наистина мечтая-
реалност да бъде моята страна,
и така, наистина опитвам-
няма да ме спре дори стена
и така,
в небето птицата полита-
то дори и без крила.
Няма коментари:
Публикуване на коментар