В приказки стари, отдавна забулени в прах и тъмаживеят обречени, странни и вречени непознати за Вас същества...
В своя далечен, загадъчен свят от всичко навън те са скрити,
и вратите към мястото приказно с плащ от вятър покрити.
Там еднорозите в бяло препускат свирепи, красиви,
изящни летят над кристални води, измили годините прашни.
Там в бяла мъгла се спотайва Зората омаяна, спряла от вечност,
а Залеза също замрял я изпива с поглед от свойта далечност.
И белите рози пред тяхната обич прекланят се с тиха усмивка
и сълзи роса се отронват- изпълват езерото графитено с тиха въздишка.
И белите облаци спират прегрънали нежно върха на скалата
от бели гранитени камъни- не бива да спират целувка една до Зората....
*** Прелметнала плащ изтъкан с нежно сребристо до синьо сияние на страж там се скита владетелка скрита от подлост и хорско дихание и вплела природни стихии в косите- ще пази вратата незнайна и скрила звездопад чуден в очите- ще следва мечтата омайна. И там ще се слеят небето с водата, и там ще се рее гласа на тревата, и там ще изгаря без пламък реката, и там ще блестят цветя в позлата, и призрачно бели грифони гнездата с обич неземна ще свият безсънни, и уморено Времето спряло ще легне в трона под водите бездънни. По граница бяла до болка, нереално неземна Зората облечена в бяло ще се слее със Залеза в цвят невиждан, непознат дори за самото Начало. Страната неземно красива завинаги скрила таз приказка дивна ще бъде спасена когато напусне страната сразена, владетелка синя от Него с обич пленена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар