остави го!!!

....

и виното леко се стича по вените-

 прониква в кръвта ми, 

остави го, не ме спирай- 

нека прогони тревожните мисли в ума ми; 

вкуса сипкаво сладък ухае в устата 

с вкус на отрова

 прониква във всяка част на съня ми

 в нова по-страшна пагода; 

раздирам безкръвно съзнание

 с ясно заложена в мен съпротива 

и пускам с чисто желание- 

затворена сянка тъй чиста, 

безлична и дива..; 

нека да бяга, да търси, 

да скита, да пита, да вярва до гдето

 с невиждана гневна ненавист 

не счупя тоз порив и захвърля в морето; 

 и виното леко се стича 

по края на сребърно бялата чаша 

кристална 

остави го, не ме спирай-

 не вярвам да бъде таз вяра нетрайна 

оо, нека душата да стене, да вика,

 да проси, да плаче, да моли;

 нека да страда, нека умре,

 нека да пробва до смърт да се бори,

 нека в съюза с вярата свята,

 нека загубя с плача на тъгата 

нека да срина до прах, 

и нека погубя се заедно с тях 

в мига на зората;

 и виното леко се стича по устни смълчани,

в сластни кристали от похот, 

остави го, не ме спирай- 

не искам да видя разбито на късчета 

с грохот 

самото желание гордо, 

зареело поглед могъщ

 и свирепо неверен в съдбата

 не ме спирай за бога- 

нека ме няма в деня в който

 сама загубя мечтата;

 и виното леко се стича- 

от раната стара

 в която завъртам безмилостен

 огнен кинжал, 

проклинайки всичко което не бях, 

не съм и няма навярно да бъда,

 което друг би ти дал;

и виното леко се стича- остави го, 

не ме спирай неискам да бъда в дъхът на тъмата

...........