Най- хубавото време да заспиш е някъде по залез.
И напролет. Когато всичко почва да цъфти,
То просто случва се- така е то с всички хора.
Най- хубавото е когато си оставил дом за хора,
и хора в домът. Така е редно да се случи.
Но въпреки това е тъжно. Нощта оплаквате,
като бездомно и самотно куче.
Най- хубаво е и да знаеш, че живота продължава,
че имат сили, а ти мечтаеш свобода.
И хубаво е, че си птица и звезда в полет,
след тягостни години сам, без сили и крила.
И хубаво е, че не стихваш бавно. Като ручей
утолил онази жажда самодивска.
И като пламък светъл, чист и ярък
изгаряш в миг. И после всичкото край теб утихва.
***на дядо***
Но въпреки това е тъжно. Нощта оплаквате,
като бездомно и самотно куче.
Най- хубаво е и да знаеш, че живота продължава,
че имат сили, а ти мечтаеш свобода.
И хубаво е, че си птица и звезда в полет,
след тягостни години сам, без сили и крила.
И хубаво е, че не стихваш бавно. Като ручей
утолил онази жажда самодивска.
И като пламък светъл, чист и ярък
изгаряш в миг. И после всичкото край теб утихва.

2 коментара:
Залеза, заедно със звездите, шепота на спомените ни запазват -
горят в нощта звезди, заедно с Луната,
за пролетното ехо ни разказват.
-----@
Публикуване на коментар