нощ

 

Тази нощ ще направя стената. Отново,

С кал и с лед. В копринена нощ.

Този изгрев нека гори, да капе течно олово,

от което да никнат цветя- безброй и безчет.

В цветчета от въглен на черния лотос,

нежност и болка да свият листа.

В изгубена бездна на дивия космос

се крие стръкче усойна, увивна тъга.

Еднорозите пуснах- не бяха щастливи,

гледам си прилепи, целите десет ята.

денем нощуват в хралупи трънливи,
в стената на сянка. И толкоз. Така.