Тишината е вълшебна и лекува,
често се превръща в сивкав еднорог.
Гледа доверчиво- така се тя преструва
на уловена жертва на някой звероглед.
Със своя поглед в теб потъва,
преобръща съкровени камъчета в теб.
Скача ловко насред спомените и ловува,
писъщите на страха, притаили се навред.
За тишината няма вчера, няма утре.
Има само днес и само тук - най точно е сега.
И докато да я спасяваш се опитваш
тя лекува всичката ти болка, гняв и пустота.
тя лекува всичката ти болка, гняв и пустота.

2 коментара:
Тишината като залеза - без глас душите ни лекува.
шшшттт
;)
Публикуване на коментар